Имам идея за продукт. Колко ще струва да го произведа?

Цена за печат е един от първите въпроси, които възникват, когато имаме идея за нов продукт. Затова все по-често получаваме запитвания, които започват приблизително така:

„Имам идея за продукт. Моля за цена за няколко различни тиража, с два вида хартия, няколко вида подвързване, различни довършителни операции и варианти на изпълнение. И бихте ли ни препоръчали кой вариант е най-подходящ?“

Разбираме напълно логиката.

Имате идея, но още не знаете как точно трябва да бъде произведена. Искате да разберете колко ще струва, за да решите дали си заслужава да я реализирате.

Проблемът е, че производствената цена е последната, а не първата стъпка в този процес.

„Може ли да се произведе?“ и „Има ли икономически смисъл?“ са два различни въпроса

Съвременните технологии позволяват да произведем почти всичко и в много малък тираж.

Можем да отпечатаме една книга.

Можем да направим 10 комплекта карти.

Можем да произведем 50 тефтера с твърди корици.

Технически това е възможно.

Но ако възнамерявате след това да продавате продукта, правилният въпрос не е:

„Колко ще струва да направя 50 броя?“

а по-скоро:

„При какъв тираж този продукт ще има себестойност, която позволява да бъде продаден?“

Това е съвсем различна задача.

Защо цената за печат при малък тираж е толкова висока?

Голяма част от производствените разходи не зависят пряко от броя готови изделия.

Преди да получите първата книга, кутия или комплект карти, може вече да са необходими:

• предпечатна подготовка;
• разкрояване;
• настройка на машината;
• печатни форми;
• щанцформа;
• настройка на книговезка машина;
• ламиниране;
• биговане;
• сгъване;
• шиене;
• сортиране;
• комплектоване;
• изработка на мостра.

Ако подготовката на дадена операция струва условно 200 евро, при 50 изделия само този разход добавя 4 евро към всяко.

При 500 изделия – 0,40 евро.

При 2000 изделия – 0,10 евро.

Затова понякога увеличаването на тиража няколко пъти не увеличава общата цена в същата пропорция.

Един реален пример: 27 различни кутии

Наскоро калкулирахме проект с 27 разновидности на една и съща голяма кутия.

Клиентът се нуждаеше от общо 2700 броя – по 100 от всеки вид.

На пръв поглед това изглежда като приличен тираж.

За печатницата обаче това не са 2700 еднакви кутии.

Това са 27 отделни тиража по 100 броя.

Получената калкулация беше:

27 × 320 € = 8640 € без ДДС, плюс щанцформа.

Икономически това нямаше особен смисъл.

Затова предложихме друго решение: общата част на всички 2700 кутии да бъде отпечатана едновременно, а единствената променлива информация да бъде добавена впоследствие чрез отделен технологичен процес.

Това е добър пример защо:

Общият тираж не е непременно производственият тираж.

Ако имате 8 дизайна × 50 броя, в много случаи нямате тираж 400 броя.

Имате 8 тиража по 50 броя.

Когато един продукт всъщност е много различни продукти

Подобен проблем възниква при карти, стикери, образователни комплекти, тефтери и други авторски изделия.

Клиентът например планира серия от няколко различни продукта и иска да сравни множество количества – от съвсем малък тестов тираж до няколкостотин броя.

Тук обаче първо трябва да определим:

• общият тираж ли се разделя между различните дизайни или всеки дизайн има собствен тираж;
• еднакви ли са материалите;
• еднакви ли са форматите;
• има ли различни щанци;
• има ли персонализирани елементи;
• как ще бъдат комплектовани;
• кои операции могат да бъдат извършени общо.

Едва след тези решения може да започне смислена производствена калкулация.

Затова запитване от типа „Дайте ни цена за всички възможни варианти, за да решим какво да произведем“ вече не е само искане за цена.

То включва продуктово разработване и избор на технология.

Когато „премиум“ и „малък тестов тираж“ се срещнат

Друг типичен казус е авторски продукт, който трябва едновременно да изглежда премиум и да бъде произведен първоначално в много малко количество.

Това може да бъде дневник, планер, книга, подаръчен комплект или друг продукт с по-сложна конструкция.

Колкото повече специални характеристики добавяме – твърда подвързия, специални материали, шиене, текстилни елементи, заобляне, нестандартно сглобяване и други довършителни операции – толкова повече производството се отдалечава от обикновения дигитален печат.

Отделните изисквания също не съществуват независимо едно от друго.

Изборът на един тип подвързване например може да направи възможни едни довършителни операции и да изключи други.

А някои специализирани машини просто не са предназначени за производство на десетки изделия.

Тогава проблемът не е:

„Може ли да го направите?“

Може.

Въпросът е:

„Разумно ли е да се настройва производствен процес, предназначен за стотици или хиляди изделия, за толкова малък тираж?“

Затова „тестов тираж“ не означава автоматично „евтин тираж“.

Понякога е точно обратното.

А защо просто да не произведем 50 броя дигитално?

Понякога това е правилното решение.

Дигиталният печат премахва част от фиксираните разходи и позволява икономично производство на малки количества.

Затова няма универсално правило, че „под 500 броя не печатаме“.

Има продукти, при които и 1 брой е напълно разумна поръчка.

Има други, при които разумната граница е около 50–100 броя.

При трети тя може да бъде 500, 1000 или няколко хиляди.

Технологията трябва да следва продукта и тиража, а не обратното.

Добър прост пример е брандирането на текстил. При наши калкулации едноцветният ситопечат обикновено започва да има икономически смисъл над около 100 броя. Под тази граница често използваме DTF трансфер, при който няма същите начални разходи и броят цветове не влияе върху цената по начина, по който влияе при ситопечата.

Особеният случай на пълноцветните книги

Тук много нови автори се сблъскват с неприятна математика.

Да вземем детска книга:

• формат A5;
• 80–96 цветни страници;
• пълноцветен печат 4+4;
• качествена хартия;
• ламинирана корица;
• тираж 500 или 1000 броя.

Това вече е напълно реално производствено задание.

Но следва вторият въпрос:

На каква цена трябва да се продава книгата?

Ако подобни книги в книжарницата струват например 12 лв., лесно е да се предположи:

„За да има смисъл, печатът трябва да струва максимум 3–4 лв.“

Само че пазарната цена на конкурентния продукт не ни казва къде е произведен той, в какъв тираж и при какви условия.

При наши реални калкулации сме срещали случаи, при които местната производствена цена при сравнително сериозен тираж се доближава толкова много до крайната пазарна цена на сходен вносен продукт, че практически не остава пространство за нормална търговска реализация.

Това може да обезсмисли целия бизнес модел.

Защото между производствената и коричната цена трябва да остане място за издателя, автора, логистиката, маркетинга, непродадените количества и търговеца.

При продажба през книжарници и разпространители търговските отстъпки също могат да бъдат значителни.

Затова още преди печата трябва да има икономически модел на продукта.

„Но в книжарницата има подобен продукт много по-евтино“

Има още един фактор, който често остава невидим за крайния клиент:

мястото на производство.

Голяма част от масовите пълноцветни книги, детски издания, календари и други трудоемки печатни изделия се произвеждат в държави с огромен производствен мащаб и интегрирана верига за доставка на материали.

Причината не е непременно по-ниско качество.

Причината е индустриалната икономика.

Когато хартията, картонът, книговезките материали, печатът и довършителните процеси са част от огромна местна производствена екосистема, цената трудно може да бъде сравнена директно с производство на малък европейски пазар, който внася значителна част от материалите и консумативите си.

Към това се добавят мащабът и цената на труда.

Затова при голям тираж българска печатница понякога просто не може да достигне производствената цена на азиатски конкурент, независимо колко добре оптимизира поръчката.

Това не означава, че производството в Азия винаги е правилният избор.

Местното производство има други големи преимущества – комуникация, малки и средни тиражи, бързи срокове, контрол, лесни корекции, липса на сложна международна логистика и възможност за допечатване.

Въпросът отново е:

Какъв продукт създавате и как смятате да го продавате?

Започнете от продажната цена, не от печатницата

Ако създавате продукт с търговска цел, цената за печат не трябва да бъде първата ви сметка. Препоръчваме първо да започнете от крайната продажна цена и да смятате обратно.

Например:

Желана крайна цена: 20 €

От нея трябва да извадите:

търговска отстъпка → данъци → логистика → реклама → опаковка → административни разходи → желана печалба.

Остатъкът е приблизителният максимален бюджет за производство.

Ако след тази сметка се окаже, че можете да отделите 5 € за производството, няма особен смисъл да изпращате запитване за продукт, който технологично струва 12 €.

Първо трябва да бъде променен продуктът, технологията, тиражът или бизнес моделът.

Колкото по-точно е заданието, толкова по-точна и по-бърза ще бъде офертата.

Преди да изпратите запитване, опитайте да отговорите поне на следните въпроси:

Какво точно продавам?
Не „мисля за карти, книжка или кутия“, а конкретен продукт.

Колко броя ще произведа от всеки дизайн?
500 броя с 10 различни дизайна могат производствено да бъдат 10 × 50, а не един тираж от 500.

Каква ще бъде крайната продажна цена?
Това определя допустимата себестойност.

Къде ще продавам?
Собствен сайт, физически магазини, книжарници и дистрибутори имат съвсем различна икономика.

Кои характеристики са задължителни?
Всеки специален материал или довършителна операция има цена.

И кои могат да бъдат променени?
Точно тук най-често се намира икономията.

Ако подготвяте дизайна сами, обърнете внимание и на техническата подготовка на файла. Ако работите с Canva, вижте как да подготвите файл от Canva за професионален печат.

Използвайте AI преди да използвате технолога

Изкуственият интелект е чудесен инструмент за първоначалния етап.

Ако още се чудите дали продуктът ви трябва да бъде от картон, PVC, дърво или метал; дали книгата да бъде с твърда или мека корица; или кои са предимствата на пет различни вида подвързване – попитайте AI.

Той може за няколко минути да ви помогне да:

• сравните технологии;
• определите плюсове и минуси;
• структурирате продукта;
• направите първоначален финансов модел;
• определите ориентировъчна продажна цена;
• сведете десет идеи до две реални производствени алтернативи.

След това изпратете тези две алтернативи на производителя.

Така технологът ще използва времето си за онова, за което действително е необходим: да превърне конкретната ви идея в реален продукт и да намери най-разумния начин да бъде произведен.

Кога едно запитване вече е консултация?

Има проста граница.

„Колко ще струва този продукт при 500 и 1000 броя?“
е запитване за производствена оферта.

„Не знам кой продукт, материал и технология са подходящи, сравнете ми няколко варианта, кажете кой е най-подходящ, какъв тираж да произведа и как да постигна добра продажна цена“
вече е продуктова, технологична, маркетингова и финансова консултация.

И двете са напълно нормални потребности.

Но не са една и съща услуга.

Времето на клиента има стойност.

Времето на дизайнера има стойност.

Времето на технолога също има стойност.

Времето е по-ценен ресурс от парите, защото парите могат да бъдат спечелени отново. Времето – не.

Затова най-доброто запитване не е най-дългото.

То е това, при което клиентът вече знае какво иска да произведе, приблизително колко броя и на каква цена трябва да може да го продава.

Оттам нататък идва нашата работа – да намерим най-разумния начин да го произведем.